Намерих го

Намерих го,прегърнал вятъра,
скитащ се сред облачни кълба,
в прегръдката на лунен диск,
намерих го,говорещ със една звезда.

Намерих го,притихнал в мъката,
в красивия сумрак на вечността,
в тъжната смиреност на душата,
намерих го,отключих и го възродих.

Събудих го,откраднах тишината му,
тревогата и горестта му разпилях,
с тънки пръсти погалих синевата
и в звън отекна идващия ден.

Преродила си го...

Поздрав и усмивка.

Чудесно е!