Творчество- إبداع

литература и изкуство без граници- لأدبٍ وفنٍ بلا حدود
 
ИндексReklamaGalleryCalendarТърсенеРегистрирайте сеВход
Добре дошли във форум Творчество! Нека направим света още по-хубав с красотата на литературата и изкуството.

Share | 
 

 Любов под аромата на череши II

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Plamenchety



Брой мнения : 84
Age : 23
Местожителство : Ямбол
Points : 15
Registration date : 16.05.2008

ПисанеЗаглавие: Любов под аромата на череши II   Пон Юни 02 2008, 22:38

Мислите пак спохождаха всяка част от нея. Нямаше и минута спокойствие. Нейната млада, наивна душа беше превзета от толкова много проблеми за решаване, че чак не и се мислише за тях. Въпреки сложността на живота и в момента, тя и за миг не спря да мисли за момчето с черешите.
Още долавяше онзи огън в очите му, а в ушите й кънтеше неговия разтреперващ глас. Но имаше и друго, тя нямаше как да забрави любовта която изпитва към онова момче, незнайно къде се загубило. Но все още продължаваше да се разполага из сърцето й. Каква любов, каква ирония... Та тя е едва на 17. Как живота й се обърна срещу нея. От момичето с най-перфектната връзка и най-добрите приятели, тя се превърна в един от най-самотните хора на света. Сама със своите спомени и наивността да срещне пак онзи мирис на череши. Всъщност какво я бе сполетяло? Защо е без приятели? Защо и любовта и е далеч от нея? Момиче- загадка... Още от самото начало го показа. Как и се искаше да си каже онзи ден името, но защо не го изрече? Дали се страхува? Живяла е толкова малко, а всъщност и толкова много. Тя още щом отвори очи, пак тръгна да скита из тротоарите на големия град. Среща се с хора, с непознати лица, нито един приятел, нито един познат. Каква е нейната загадка? Какво се крие зад всичкия този страх и цялата тази тъга?
Сутринта щом съзря слънцето на хоризонта, влезе в сините си дънки, сложи първата блуза която се показваше от разхвърления шкаф и тръгна пак сама да скита. Надеждата да види непознатия не я напусна. Тя преброди всичкия път, който вчера измина. Заглеждаше всяка една сграда, всеки един магазин. Оглеждаше всеки един мъжки поглед. Обърканата й същност не й помагаше. В нея пак напираше онази загадъчност преплела се с проблемите и тъгата изрисувани по лицето й. Отново размишляваше, прозрявайки всяка една лоша страна от живота си. Как й се искаше само един лъч светлина да огрее цялата тази тъмница в душата й. Търсеше го, оглеждаше се, но уви – него го няма. Все така тъжна, търсейки мястото на което няма самота. Преминаваше през шумните улици и витрини с луксозни стоки. Под повърхността на нейното красиво лице, се криеше и слабостта и храбростта на характера й. Опитваше се с всички сили, не да забрави проблемите, а да намери начин да ги реши. Личеше си от километри тъгата изписана на лицето й. Тя спря, огледа се и видя магазин, в който продаваха череши. Изтича бързо и погледна към витрината. Дали чакаше него, или просто и се доядоха череши? Нямаше го. Тя влезе купи си малко от тях и продължи да скита. Скоро се озова в парка в центъра на града. Там имаше и река. Седна на една скамейка от която можеше да гледа отражението си във водата и започна да яде череши. Неочаквано изведнъж от някъде се чу мъжки глас:
-Хей, момичето-загадка, как си?- това я потресе... Дали бе той? Онзи страх пак плъзна по цялото и тяло. Цялата настръхна и с огромен смут се обърна назад.
-Трудно ще мога да ти обясня настроението си.
-Нищо, все пак искам да знам. – настояваше той.
-Дълга история, ще се утекчиш.
-Съмнявам се, пък и имам време, няма да ми попречи.- отвърна й младежът. В очите му пак блестеше онзи блясък, който тя сънуваше снощи. Той седна до нея, усмихна се и чакаше тя да започне своята мистериозна история. Всичко започнало преди месец. Родителите й се разделили.
Тя била съкрушена, но приятелите й били до нея и не я изоставили нито за миг. Сложното дошло, когато майка й решила, че трябва да се преместят в друг град, за да може по-бързо да излекува раните, които и е причинил разводъд. Момичето разказваше с тъга... Не разбираше защо майка й не бе помислила за това какво тя ще иска. Момчето я слушаше и хвърляше камъчета в реката. Той и предложи да се разходят и да продължи с разказа на историята си. Тя го погледна, усмихна се и кимна удобрително. Двамата тръгнаха, тя говореше, а той я слушаше. Това бе едно от най-романтичните неща които някой някога беше правил за нея. Момичето продължи със своята история. Разказа му за нейния приятел, с който се е разделила, заради спонтанното си заминаване. Сега той не й говорил, а тя се чувствала толкова виновна, били са цели две години заедно, а всичко да свърши за един миг. Тя му разказа цялата своя история, всеки един детайл. Може би точно затова го търсеше, за да открие своя слушател.
-Ами ти? Как си? – попита го тя.
-О, аз ли? Ами... Добре съм, след като те видях отново.- отвърна той. Тя се засмя, той се усмихна. В нейните мисли нещо се преобърна. От страдалческата същност на душата й за миг не остана нищо. Тя се бе отдала на момента. Те вървяха и споделяха за себе си. Бяха хубави отстрани. Една самотница открила своя лъч светлина и един безпътник открил най-найкрая смисъл в живота си. За него тя бе любовта. Свечери се. Обикаляха цял ден смеейки се с разказите си. Тя трябваше да се прибира. Той погали нежно ръката й и каза:
-Е, вече ще си кажеш ли името, Красавице?
-Красавица? Наистина ли ме смяташ за такава? – възхити се тя.
-Защо се учудваш? Зад цялата тази маска от скърбящо момиче, се крие една прекрасна душа, с не по-малко прекрасна опаковка.- сатирично отвърна той.
-Забавен си! Това ми харесва. – усмихна се тя.
-Та, ще си кажеш ли името?
-За теб съм загадка, нали така?
-Да, за сега си такава.
-Е, нека си остана така и за напред. Поне още малко.
-Ще те видя ли пак?- загадъчно я попита младежът.
-Утре. Отново тук. Ще си кажа името.- отговори загадката и продължи с усмивка нататък. Мислите и витаеха из облаците. В главата й се въртяха мелодии. Тя пак беше красавицата на стария град, но вече съблазняваше погледите и на новия. Усмихната, извън всички проблеми, тя разбра, че навсякъде по света има любов и има приятели. Щом се прибра у дома, заразителната й усмивка учуди майка й, но тя не смееше да попита къде е отишло онова тъжно момиче. Тя повече харесваше тази версия на опаковката- усмихнатата. След дълги размисли преди сън, тя пак мислише за красивите сини очи на момчето, което я избави от тъгата. Отново заспа със надеждата да го види утре и пак да усети усмихнатия мирис на череши.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Любов под аромата на череши II
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Творчество- إبداع :: Проза :: Проза -النثر :: Романи روايات-
Идете на: