Творчество- إبداع

литература и изкуство без граници- لأدبٍ وفنٍ بلا حدود
 
ИндексReklamaGalleryCalendarТърсенеРегистрирайте сеВход
Добре дошли във форум Творчество! Нека направим света още по-хубав с красотата на литературата и изкуството.

Share | 
 

 Оковите на душата - VII

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител


Брой мнения : 1265
Age : 45
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Оковите на душата - VII   Съб Май 24 2008, 22:04

Оковите на душата - VII
Абдулрахман Акра

-Как мина изпита Ели?
-Добре мина мамо... най-сетне се отървах от него .
-А защо се връщаш толкова рано ?
-Не излязох с колегите днес. Ще изляза сама.
-Как тъка?
-Ще си срещна с един приятел.
-Кой е този приятел?
-Не го познаваш.
-Аха. Разбрах. Нова любов.
-Нещо такова. Но нали мога да помоля милата ми мама за една услуга.
-Разбира се. Пари ли искаш?
-Не. Не става въпрос за пари. Но не забелязваш ли че не си се виждала с леля Минка от няколко дена?
-Да... и?
-Ми... мисля че е време да се видите днес.
-Смисъл?
-Ами... директно казано, каня един човек на обяд днес и бих искала да сме насаме... ако нямаш против разбира се.
-Аха... ясно, ясно. Добре. Аз ще мина при леля Минка и след това ще мина през пазара. Мисля че няма да ви безпокоя ако се върна в 19 часа да речем?
-Ти никога не пречиш мамо. Просто личното ми желание е да станем насаме с този човек, просто искам да му открия дълбочините на собствения ми терен, мисля че би се получило така много по-успешно, отколкото да се видим навън.
- Ти си знаеш миличка. Ти си голямо и умно момиче вече и никога няма да ти отнемем доверието, което с бащата ти сме дали докато си достойна за това.
Излезе майката, а тя седна на фотьойла след поредният поглед в огледалото и започна на ум да преговаря плана си.
-Искам най-сетне да разгадая тази загадъчност но без да го отегчавам ни най-малко. Едновременно не бих искала да принадлежи на друга. Искам да бъде само мой. Толкова ми харесва той и толкова ми е хубаво с него. Не искам да го губя . Но не искам да я карам на риск губи, риск печели... омръзна ми.
Погледна в стенния часовник: 13 часа е, сигурно сега очаква моето обаждане с нетърпение. Може би и пет пари не дава. Той сигурно е човек с опит и може би всичко това за него е една забавна игра.
-Не не... Не е такъв мъж. Погледът му е толкова нежен и грижовен, няма я страстната жажда единствено към женската плът в погледа му. Той досега търпя моята въздържаност, сигурно планува за по-дълготрайно нещо, но може би и е доста търпелив докато си вземе своето....Ох...не ми се мисли повече.
Изправи се и после седна, погледна всичко в уютно подредения хол, за да се увери, че всичко е наред. И накрая взе телефония апарат и набра номера му:
-Да.
-Здравей, защо не си на работа, бе човек?
-Излязох по-рано... защото се сетих, че не сме си уговорили час за нашата среща и няма как да ти се обадя като не ти знам номера.
- И реши да ме чакаш вкъщи... така ли?
-Да.
-Толкова ли държиш за тази наша среща?
-Разбира се.
-А защо?
Щеше да изпусне страшния израз „обичам те”, но за миг преодоля изкушението да го каже и това сякаш учести дишането му, а тя на другия край на линията, сякаш усети дъха му чрез кабелите по-горещ и по-учестен. С женски усет улови вътрешното му вълнение. Затова замълча и му даде шанс да се оправи сам.
-Защото ми е много хубаво и приятно с теб.
- Мисля, че е излишно вече да казвам същото, защото го знаеш.
-Но защо, аз съм ти батко, с бели коси.
-Не всяко нещо се тълкува толкова лесно както искаш ти.
-Аз нищо не искам.
- Нито да се срещнем ли?
-Това много го искам.
Чу нежният й смях от другия край на линията.
- Ок, къде искаш да си видим?
-В нас.
-Защо те е страх толкова от белия свят?
-Не, просто предпочита , но изборът е твой.
-Хайде идвай.
-Къде?
- В нас.
Изненадата го накара да онемее. Това момиче май е пълно с изненади, които са все сладки и вълнуващи и странни едновременно. Умее да го накара да се чувства някак си особено и всеки път го накара по-силно да се привързва към нея.
-Във... вас ли?
-Да.
-А вашите?
-Какво им е на нашите? Баща ми е в командировка в чужбина за цялото лято. А майка ми е прекрасен човек и много ще се радва да се запознае с теб.
-Не! - каза с твърд тон и сякаш ненадейно се вразуми.
-Защо?
-Рано е още за такова запознанство.
- Добре, ще те чакам на спирката в нашия район. Кога ще дойдеш?
-Зависи в кой район.
И двамата едновременно леко се смяха, защото всеки път забравяха да уточнят нещо важно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
Plamenchety



Брой мнения : 84
Age : 23
Местожителство : Ямбол
Points : 15
Registration date : 16.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - VII   Съб Май 31 2008, 12:51

Smile Smile Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител


Брой мнения : 1265
Age : 45
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - VII   Пон Юни 02 2008, 03:16

Plamenchety написа:
Smile Smile Smile

все тъка усмихната да си Пламена Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - VII   Today at 10:25

Върнете се в началото Go down
 
Оковите на душата - VII
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Творчество- إبداع :: Проза :: Проза -النثر :: Романи روايات-
Идете на: