Творчество- إبداع

литература и изкуство без граници- لأدبٍ وفنٍ بلا حدود
 
ИндексReklamaGalleryCalendarТърсенеРегистрирайте сеВход
Добре дошли във форум Творчество! Нека направим света още по-хубав с красотата на литературата и изкуството.

Share | 
 

 Оковите на душата - VI

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител


Брой мнения : 1265
Age : 45
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Оковите на душата - VI   Пет Май 23 2008, 18:48

Оковите на душата - VI
Абдулрахман Акра
--------------------------
Не вярваше на очите си: Тя стоеие точно на прага му с цялата си блестяща красота. Сиянието на райската й усмивка го накара да стои бездвижен на вратата, без да може нищо да каже или да върши... и унесено, сякаш не е дошъл още на себе си, пак повтори:
-Елеонора…
-Аз ще вляза само за 5 минути
-Да... заповядай.
Женският аромат се разпространи в коридора след като влезе тя и му подейства леко хипнотизиращо на сетивата. Затвори вратата и хвана ръката й, сякаш да се увери дали истински съществува тя в негов дом.
Хиляди въпроси на куп атакуваха мозъка му: Как, какво, защо, къде… но без да се мъчи да намери отговорите, усмихнато каза:
-Ще седнем на терасата, откъдето се вижда морето... какво ще кажеш?
-Разкошно... нека там да седнем, но съм за съвсем малко.
-Добре, колкото искаш остани.
Седнаха един до друг, гледайки залеза .Слънцето потъна постепенно в морето и лека тъмнина се разпростря по хоризонта. Светлината на корабите в пристанището блестяха като далечни звезди, сякаш имитираха кацането на земната му звезда на неговата тераса. Мълчание. Не проумяваше на случилото се, изненадващото й гостуване го накара да онемее.
-Какво ще пиеш?
-Нищо - казах ти, аз съм за 5 минути само... исках д а те изненадам. Просто минах да взема едни лекции от една моя колежка, чието жилище е на твоята улица... и от уличен телефон ти звъннах. Това е всичко.
- Браво... знаеш всичко за мен, а аз нищо не знам - ни телефонния номер, ни адреса..
- Щом ме виждаш и чуваш когато искаш, за какво ти е?
- Не е честно... Какъв инат!
С усмивка отвърна:
- Да, инат съм, но не е вреден моя инат.
- Мислиш ли?
-Сигурна съм!
- И какво друго знаеш за мен?
- Чакай, много неща не знам за теб.
Мълчанието му сякаш я предизвика да продължи:
-Не знам например дали си семеен или не.
- За какво ти е… щом можеш да ме видиш и чуеш когато искаш...
- Отвръщаш ми същото ли?
-Нещо такова.
И двамата се усмихнаха. Подозирането й нараства: Този мъж на тази възраст не може да не бъде семеен. Тя може да запита за него, но самата тя не би искала да я шокира факта и предпочита да отложи това. Но с течение на времето, превличането към него нарастваше се удвояваше с всеки преминат ден. Когато се чуваха или се срещаха дори за кратко време , повече се привличаше към него, а когато се опитвше да го забрави, да не му се обажда, по-силно се налагаше присъствието му в нейните мисли.
-Една биричка.
Не, благодаря ти… На изпит съм утре.
-Тогава едно кафенце.
- Може.
Влезе в кухнята да подготви кафето и погледна наоколо, търсейки някаква следа от семейния му живот, ала за добър късмет, нищо не откри. Той нарочно я доведе на терасата ... Но... Докога?
Би искал да й каже истината, но самия той не искаше да свърши всичко. Той... Да... Той е влюбен в нея, защо да философства, защо да не й каже това?
Не... после... сега не. Все още има шанс съдбата да се намеси преди да се обвържат толкова.
-Заповядай
Мълчаливо пиха кафето и също мълчаливо двамата се унесоха в спомени за първата им случайна среща. Толкова е странна човешката съдба, но поне вече двамата са убедени, че нещо случайно няма.
Изпита голяма нужда да се гушне в него, но подтисна това и ненадейно се изправи. Опря се на ръба на терасата с лице към него, а той я разглеждаше от главата до петите, възхищавайки се на нейната красота. Исправи се, хвана ръката й и я cтиcна в неговата силна длан. С леко движение я прегърна през рамо.
-Закъснях... трябва вече да си тръгна. Много ти благодаря за гостоприемство.
-Не е ли рано още?
«Изобщо не ми се иска да тръгна” - каза тя на ум.
-Имам да уча... няма да ти припомням всеки път.
-Добре... още веднъж - успех утре.
Изпрати я до вратата. Преди да я отвори се обърна към нея. Двамата застанаха лице в лице, протегна двете си ръце към нея, а тя се хвърли в тях. Стисна я в неговите обятия с цялата обич на света. Горещото й младо женско тяло разтвори всички пори на неговата душа, през които нахлуваше сладък аромат на желана жена, а тя се отпусна, наслаждавайки се на силната му прегръдка.
-Приятна вечер Николай.
-Приятна и на теб.
Отвори вратата и изчака докато дойде асансьора. Хвана вратата на асансьора, после се обърна усмихната към него, доближа се отново и без да усети как, леко го целуна по устните.
-До скоро. - Каза тя и се обърна, за да влезе в асансьора.
А той, с вкуса на сладката целувка по устните и с нейния аромат по дрехите си, се пребра, броейки минутите до утрешния ден.

Следва


Последната промяна е направена от Admin на Съб Май 24 2008, 00:59; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
@driana



Брой мнения : 159
Местожителство : София
Points : 9
Registration date : 12.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - VI   Пет Май 23 2008, 19:32

Добре, че не рипнаха в кревата още първата среща, останали съвсем сами...

Знаеш как да поддържаш интереса, Абдул... Wink))
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
maiasand



Брой мнения : 270
Age : 54
Местожителство : София
Points : 62
Registration date : 20.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - VI   Пет Май 23 2008, 23:06

За сетен път се убеждавам,че прозата е твоята стихия, Абдул...
Продължавай...Хубаво е усещането за себеотдаване и загадъчност на героите...
До утре!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител


Брой мнения : 1265
Age : 45
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - VI   Съб Май 24 2008, 00:51

@driana написа:
Добре, че не рипнаха в кревата още първата среща, останали съвсем сами...

Знаеш как да поддържаш интереса, Абдул... Wink))

Smile
Благодаря ти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
Plamenchety



Брой мнения : 84
Age : 23
Местожителство : Ямбол
Points : 15
Registration date : 16.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - VI   Съб Май 31 2008, 12:35

Страхотно! Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител


Брой мнения : 1265
Age : 45
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - VI   Пон Юни 02 2008, 03:15

maiasand написа:
За сетен път се убеждавам,че прозата е твоята стихия, Абдул...
Продължавай...Хубаво е усещането за себеотдаване и загадъчност на героите...
До утре!

Мерси много Мая за хубавите думи
Следи докрая Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител


Брой мнения : 1265
Age : 45
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - VI   Пон Юни 02 2008, 03:16

Plamenchety написа:
Страхотно! Smile

Mersi @
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - VI   Today at 23:43

Върнете се в началото Go down
 
Оковите на душата - VI
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Творчество- إبداع :: Проза :: Проза -النثر :: Романи روايات-
Идете на: