Искам да ти стане много тъжно.
Толкова, че като вълк да виеш.
Да те подгони като буря мъката
и да не можеш нийде да се скриеш.
Но да се случи, както си сред хора -
във върховия час на веселбата.
Да рухне изведнъж пред теб декорът
и маските да паднат от лицата.
И да прогледнеш колко си самотен,
и че си жив едва наполовина,
защото не живее пълно този,
сърцето на когото е изстинало.