Творчество- إبداع

литература и изкуство без граници- لأدبٍ وفنٍ بلا حدود
 
ИндексReklamaGalleryCalendarТърсенеРегистрирайте сеВход
Добре дошли във форум Творчество! Нека направим света още по-хубав с красотата на литературата и изкуството.

Share | 
 

 Оковите на душата - III

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител


Брой мнения : 1265
Age : 45
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Оковите на душата - III   Пет Май 16 2008, 21:27

Оковите на душата - III

Абдулрахман Акра

- Да вървим. - Предложи той доверчиво.
- Накъде? - Попита тя, сякаш се събуди от някакъв красив сън.
- Не знам, все ще намерим къде да вървим.
И двамата се засмяха, след което тя застана до него. Вървяха от кея към брега, а луната рисуваше със сребристата си светлина блестяща пътека по лицето на морето - сякаш мило и грижовно откриваше път за техните новородени мечти.
- Когато му е хубаво на човек, тогава се чувства сякаш вселената е създадена само за него. - Каза той унесено, гледайки лунната пътека.
- Само за него ли? - Пита тя с нежен притеснен глас.
И двамата спряха - сякаш едновременно се сетиха за нещо.
„Дали прибързах” - мислеше тя
„Защо вървя по път, който знам, че няма да бъде вечно отворен?” - замисли се и той.
Такава е човешката натура - предпочита да се наслаждава на временното щастие и да се отдава на красивия миг без да прави никаква сметка какво може да се случи след това. Дали това се дължи на факта, че животът е толкова кратък? Нещото, което ни накара да се възползваме от всеки миг радост? Или на това, че радостните моменти са толкова редки и следват много труд и страдание преди да ги уловим... като редките бисери, които изискват големи приключения и труд, докато се извадят от дълбочините...
- Отново сте замислен... надявам се, да не съм казала нещо, което да Ви дразни. - Попита тя с притеснителен тон.
- Не. Моля Ви се. - Отвърна той с доверчив тон - Просто се замислих за едно нещо.
- Ако искате, споделете...
- Не е кой знае какво, просто понякога надничат мислите за нещата от живота... и то... в неподходящ момент. - Каза това и се заоглежда наоколо, сякаш проверяваше нещо и осъзна колко са се отдалечили от брега в морската градина. Как не усети, че са сред големите дървета в полутъмната градина... Гледаше отново наоколо и видя сенките им толкова близки и все по-близки от самите те, и тогава погледна директно в очите й, и дрезгаво каза;
- Мога ли да Ви хвана ръката докато вървим?
Той не помисли предварително за реакцията й - сякаш бързаше към края на тази проникваща от зад облаците на съдбата история.
Мълчаливо тя го хвана под ръка и продължиха да вървят без да говорят. Усети някаква наслада, чувствайки нейния допир. Сякаш за първи път се допираше до жена. А тя се чувстваше като хипнотизирана от чара на този мъж с бели косми в бакенбардите, изразяващи бяло сърце и велик разум.
- Стигнахме спирката „Княз Борис”. - Каза тя, сякаш събудила себе си и него едновременно
- И... май трябва да се разделим? - Пита той с нескрита тъга.
- Ами... трябва да си взема рейса вече, не бива да закъснявам.
Двамата не бяха сигурни, че нещата могат лесно да приключват тук със същата лекота, с която започнаха.
- Благодаря Ви за прекрасната разходка... изобщо Ви благодаря.
- Николай се казвам, приятно ми е...
- Елеонора. И на мен ми е приятно.
Двамата леко се засмяха ръкувайки се, сещащи се че имената са били последното нещо, за което са мислили и за това, че точно за тях се сетиха когато няма да им трябват в края на единствената случайна среща.
- Добре Елеонора... И аз ти благодаря за всичко, надявам се да нямаш нищо против да се обърна към теб на ти.
- Разбира се, че нямам, Николай. Автобуса дойде - трябва да се кача вече.
- Момент. - Остро каза той и със спонтанно движение извади химикалката и малко листче от джоба - написа телефонния си номер.
- Ако имаш желание, много бих се радвал да се чуем.
- Стига да не те отегчава това. - Усмихнато отвърна тя.
- Не. Никак. - Каза той с доверчив тон
- Добре. Лека вечер ти желая
- Подобно и на теб.
Стоеше на място докато тя се качи през задната врата на автобуса, в очакване тя да се настани на седалка, с надежда да му подари един поглед... Би искал погледа да е райски усмихнат - както го позна в рамките на тези странни луди часове на деня. А тя сякаш усети желанието му чрез духовната поща и потърси през леката светлина на спирката лицето му сред чакащите. Щом го зърна, махна весело с ръка през прозореца на движещия се автобус.



-Следва-
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
maiasand



Брой мнения : 270
Age : 54
Местожителство : София
Points : 62
Registration date : 20.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - III   Пет Май 16 2008, 22:15

...Все още е ефирно и красиво...Не ми се иска да се връщам към заглавието...Чакаме с притаен дъх зад спирката...
Поздрав, Абдул!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител


Брой мнения : 1265
Age : 45
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - III   Съб Май 17 2008, 21:06

maiasand написа:
...Все още е ефирно и красиво...Не ми се иска да се връщам към заглавието...Чакаме с притаен дъх зад спирката...
Поздрав, Абдул!

Поздрав и от мен Мая
Днес пуснах 4-тата част
Ще има и утре Smile
Приятно четене
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
boris66



Брой мнения : 367
Age : 50
Местожителство : VRATZA ,BULGARIA
Професия/Хоби : CAD,CAM,Doctor of the technical sciencies
Points : 0
Registration date : 03.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - III   Нед Май 18 2008, 15:59

Хубаво е човек да срещне и открие вдъхновението в нашето забързано ежедневие и това да промени начинът му на живот!Да го направи по- смислен,
това да накара минутите му да текат по-бързо и по- интересно! Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://Boris66.blog.bg
liviq



Брой мнения : 61
Points : 0
Registration date : 19.04.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - III   Пон Май 19 2008, 20:45

Затаила съм дъх и нямам търпение за следващата част от разказа...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител


Брой мнения : 1265
Age : 45
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - III   Съб Май 24 2008, 00:41

liviq написа:
Затаила съм дъх и нямам търпение за следващата част от разказа...
Имаш я вече Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
Plamenchety



Брой мнения : 84
Age : 23
Местожителство : Ямбол
Points : 15
Registration date : 16.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - III   Съб Май 31 2008, 12:08

Много е хубаво! Чудесно! Продължавам! Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител


Брой мнения : 1265
Age : 45
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - III   Нед Юни 01 2008, 19:23

Plamenchety написа:
Много е хубаво! Чудесно! Продължавам! Smile
cherry
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на душата - III   Today at 21:55

Върнете се в началото Go down
 
Оковите на душата - III
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Творчество- إبداع :: Проза :: Проза -النثر :: Романи روايات-
Идете на: