Оковите на душата-I

Оковите на душата-I
Абдулрахман Акра
-------------------------------
От касетофона звучеше тъжната песен на „Сигнал”: „...Сбогом, дано си щастлива…”, а устните им се вплитаха в дълга продължителна целувка, чрез която мълчаливо споделяха и сладостта, и огорчението на невъзможната обич между две млади души.
- Обичам те.
Спонтанно го каза след дълъг период на предпазливост, през който той често повтаряше на глас този израз, а тя все със скрита болка отговаряше: „Имаш си жена... Не бива...”
- И аз те обичам. - Отговори й той усещайки оковите, връзващи душата му. Не беше мъжката страст, която го накара да се влюби в младо момиче, с което се срещна съвсем случайно в кафене край морето през един летен ден, търсейки свободно място в препълненото с хора заведение. Сякаш и двамата паднаха в един и същ капан на съдбата.
Празнотата в живота му, зейнала след отпътуването на жена му с детето през лятната ваканция при нейните родители в другия край на страната, откри един вид неизпитана от него самота. Затова реши да се разсее, разхождайки се сам по брега. Като винаги, морето поема всички споделени тайни в безбрежните си дълбини – нещото, което никога не е намерил в близките си хора.
А тя, преживяла тежко разочарование, реши сама да се разходи край морето и да направи опит да изхвърли разочарованието си в неговите тъмни бездни...
И в житейската навалица, двамата се срещнаха в едно кафене.
Мълчаливо двамата непознати пиеха кафе, а мислите им летяха в различни посоки, но без да се доближават. В един момент, той учтиво попита дали цигарения дим я дразни, в отговор на което, тя с усмивка разтърси главата. Тогава той запали цигарата без гримаса на лицето.
- Рядко пушачите се интересуват от другите в такива заведения, специално в сектор за пушачи, като този. - Каза тя, сякаш мълчанието й омръзна.
- Всяко удоволствие е недостатъчно когато пречи на другите. - Отговори той с бледа усмивка.
- Все пак не може винаги да бъде съвършено всяко наше поведение.
-Да, тогава не бива да очакваме всяко наше преживяване да е съвършено.
- Хареса ми това, много мъдро е казано.
- Ех, животът научава. - Каза го, галейки сребристите косми на бакенбардите си.
- Не сте толкова възрастен. - Отново нежно се усмихна.
- Ех... не съм, но съм на 30 години.
- Очакват ме цели 11 години, за да достигна до Вашата възраст. Дотогава имам много да науча от този живот.
Учуди се той - тя е толкова млада, но просто начина по който се откроява, облеклото и характера... изобщо подсказват за мъдра жена, която не може да бъде само на 19 години.
- Радвайте се на живота до дъното на душата и го учете спонтанно, не като цел за научаване. Иначе бихте пропуснала много хубави моменти.
- Ех, загубата е относително нещо. Благодаря Ви за приятния разговор. Лек ден
Тя пъргаво стана и излезе от заведението, вървейки пак по алеята към морето, а той я проследи с възхитен поглед - тя толкова уверено вървеше и толкова успокояващо му действаше като я наблюдаваше как върви по кея със спусната по гърба коса, галена от нежния следобеден бриз... Остатък от аромата на парфюма й бавно проникваше в неговите сетива и сякаш неволно се заселваше в забравена пукнатина в неговата душа.

-СЛЕДВА-

Не мисли за хубавите моменти, които ще изживеем... Наслади се на този миг, Абдул!

*Наистина приятен разговор... Очакват ни още по-интригуващи неща, нали!? Wink

))

Човек понякога ,не знае, къде може да срещне и да бъде прободен от стрелите на Амур ,дори да е женен и на възраст. Моментът с кафето е хубав и интересен ,защото много интелектуалци обичат да се срещат на кафе и да обменят мислите си !

@driana написа:: Не мисли за хубавите моменти, които ще изживеем... Наслади се на този миг, Абдул!

*Наистина приятен разговор... Очакват ни още по-интригуващи неща, нали!? ))

Да Адриана...
Мисля че вече се превърна в един роман
Надявам се да не ви омръзне
Поздрав

boris66 написа:: Човек понякога ,не знае, къде може да срещне и да бъде прободен от стрелите на Амур ,дори да е женен и на възраст. Моментът с кафето е хубав и интересен ,защото много интелектуалци обичат да се срещат на кафе и да обменят мислите си !

Да Борисе...Хубаво нещо е обмяната на мислите на една чаша кафе
Благодаря ти за прочита

Брой мнения : 61 Points : 0 Registration date : 19.04.2008

Заинтригува ме!Ще прочета и продълженията!

liviq написа:: Заинтригува ме!Ще прочета и продълженията!

Приятно четене Smile

Радвам се че те е докоснало

Определено и аз ще чета продължението! Smile

Благодаря ти
Радвам се че ти хареса
Neutral

Здравей!

Много добро и вълнуващо начало! Laughing

С интерес ще чета и другите продължения! Laughing

С уважение: Николай Laughing

peniashkiplashkoff написа:: Здравей!

Много добро и вълнуващо начало!
С интерес ще чета и другите продължения!

С уважение: Николай

Благодаря Ви

А къде е ХVI част и нататък, защото тук не сте я публикували? Недовършен ли остава романа? Така искам да разбера какво се случва нататък... запленихте ме с тези глави и изведнъж край... гадно е така! Shocked

» Вярвате ли в прераждането?
» Метаморфоза
» Победителите от конкурса "Кланът Радли"!