Косите ти са
Словото,
на свечеряване след Шестия ден
и реката, в която
не мога да потопя
пръстите си повторно
и плават
със светлина ладия
ароматите,
а на здрачаване
са като накапани с горчица,
и водят свой живот,
и имат тайна връзка с вятъра,
за която подозираш,
и когато ги разресваш,
те ваят в неустоими пластики,
приливащи една във друга,
форми на неистови
желания...
И се побърквам
като те гледам...
И се изливат
върху лицето ми,
подобни дъжд,
и попиват,
достигат до семената ми
и те се взривяват...
Пон Май 05 2008, 14:30
