Творчество- إبداع

литература и изкуство без граници- لأدبٍ وفنٍ بلا حدود
 
ИндексReklamaGalleryCalendarТърсенеРегистрирайте сеВход
Добре дошли във форум Творчество! Нека направим света още по-хубав с красотата на литературата и изкуството.

Share | 
 

 Под топло небе

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:06

Под топло небе
21 Преведени на български разказа

Ибрахим Даргути
Тунис
2008


Превод: Абдулрахман Акра
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:08

МЪЧЕНИК
Ибрахим Даргути-тунис
преводач: Д-р Абдулрахман Акра
------------------------------------------

Влизайки в гробището ме посрещна дупка, приличаща на вечно кървяща рана. Обърнах се към пазача, интересувайки се кой е разкопал този гроб. Той ми каза, че важни държавни лица са били тук преди два дни, за да съберат останките на мъченици на революцията и да ги преместят в друго гробище.
Аз му казах: Този гроб е на милиционер-предател, насочил френската армия към мястото, на което са се събирали революционерите. Атакували са ги, но те са успели да избягат в тъмното, а предателят е бил убит.
Той ми отвърна: Не знам...заблудил съм се...аз ги насочих към онзи гроб - посочи към гроба на милиционерА, заклан от революционерите след Освобождението и оттеглянето на френската армия. - Дори един висш офицер след затварянето на ковчега и полагането на знамето му отдаде чест!
Погледнах към гроба на мъченика и гърлото ми се сви.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:09

Ибрахим Даргути
Превод: Д-р Абдулрахман Акра
Охраната дойдоха пред зорите тресейки пода на затвора с тежките им ботуши.
Той се събуди преди да отворят вратата на клетката , И И със замръзнени от студ ръце той триеше очите си.
Водача му махна да стане.стана той, И после той вървя зад милиционерите които почнаха да вървят
Достигнаха до площада където смъртно-наказанието се върши , Той видя всичките затворници с вързани ръце И крака, И с покритите очи
-колко са много- мърмореше той под носа
И нищо друго не каза защото той се свикна с работата си
Водача му даде ножа , а той почне да клани мъжете които се натрупаха на земята един по един повтаряйки името на бога с всеки обезглавен човек
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:12

Кутията
Ибрахим Даргути-Тунис
преводач: Д-р Абдулрахман Акра
Безкрайна човешка опашка се редеше от рано сутрин. Хората се бутаха с рамене и лакти и непрекъснато викаха, сякаш е деня на Страшния съд.Те влизаха един по един в стаята. Там седяха важни личности, които им даваха цветни листи: червени, жълти, бели, зелени, сини, оранжеви, лилави и розови, за да минат после пред една кутия от тънко прозрачно стъкло.
Там пускаха листите и излизаха от стаята, гледайки клочалката, която затваря кутията .
Вечерта кутията се отваря, за да се преброят листите.
Странното е, че важните лица, които са отговорни за процеса, го правят набързо, без значителен труд , защото различните цветове в кутията са се превърнали в един-единствен: тъжен сив цвят.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:13

Майчинство
Ибрахим Даргути- Тунис
Превод: Д-р Абдулрахман Акра
--------------------------------------
Вечерта
Видях я да лежи на лявата си страна, кърмеше малките си. Очите й с цвят на мед бяха отворени. Малките кученца сучеха от нейните гърди и я драскаха с нокти.
Безименната кучка, която всеки ден пристигаше на нивата преди баща ми и не се връщаше, преди да се стъмни. Лаеше чуждите хора и се радваше на приятели и познати. Прекарваше нощта пред обора и лете, и зиме.
На сутринта
Видях я да лежи на лявата си страна, кърмеше малките си. Видях, че много зелени мухи да я обикаляха. Приближих се до нея и вдигнах едно от малките кученца. Млякото потече от муцунката му и то изскимтя. Пуснах го да падне, а то се върна към зърното, за да суче отново.
Пак го вдигнах и млякото отново потече от муцунката му. Зелените мухи жужаха и падаха върху тялото на мъртвата кучка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:14

Oбраз в огледалото
Ибрахим Даргути-Тунис
Превод: Др.Абдулрахман Акра
------------------------------------
Той погледна чрез брозореца И видя лицето си в огледалото на младата му съседка, която беше забравила брозореца отворен към небето.
Той въртеше езика си за обрза И му мигна с око , както И движеше веждите си.
А когато чу стъпките на съседката той бяга
А образа на лицето му си остана там в огледалото , смейки се за страха му И мигаше за младата съседка
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:15

Скорпион
Ибрахим Даргути-Тунис
Превод; Абдулрахман Акра
Вече няколко пъти той заставаше пред вратата. Като че ли нерешителността летеше във въздуха и кацаше на раменете му като разтопено олово.
Остави вратата полуотворена. Влезе вътре, включи телевизора, но след минута го изгаси. Постави касетка в касетофона и я извади преди още мелодията да зазвучи. Легна на леглото, затвори очи и изведнъж стана. Обърна се към стената и удари с юмрук.
Болката, която се появи беше ужасна и щипеща. Спираше за малко и пак започваше. Чешеше си китката докато се разкърви. Предмишницата му се поду. Върна се до стената и започна отново да я блъска. Не престана да нанася удари докато не се изтощи.
Падайки на земята, той шепнеше колко е болезнено ухапването от скорпион
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:16

Дланта и тъпана
Ибрахим Даргути-Тунис
Превод: Абдулрахман Акра
---------------------------------
Удряш тъпана с дланта си толкова силно и грубо, че тя се изпотява. Ръката започва да изтръпва, но е като сладка анестезия, която се разпространява из цялото тяло подобно на лек токов удар. Върху челото избиват капчици пот. Постепенно се успокояваш и след последния лек удар по тъпана между пръстите изтича мелодия като топъл сън в зимна нощ.
Жените с радостни възгласи смело по двойки, тройки, четворки се включват в танца. Майсторски кършат гърди и ханш, като показват дланите си, изрисувани с къна, начервените си устни и очите, очертани с туш. Танцуват – бутат се, смеят се, палавите им очи играят...
Прилягат за малко върху тъпана, а след това сядат за миг в скута ти... и избягват. Наслада... но кратка. Виждаш всичко това в ума си и запечатваш всеки миг, звук и всяко движение. Мечтаеш си за тях и си казваш: „Тази е дебела и сочна жена, която умее да танцува, а непременно може и други неща... Онази девойка е още малка, но умна. Чувам ударите на краката й в земята ритмично да звучат и виждам равномерните движения на ръцете й. А парфюмът й... наслада... Третата е толкова нежна... като сянка на жасминово дърво.”
Във въздуха се носят аромати от диви растения и екзотични подправки. Жените радостно вият снаги...
В унес си и барабаненето спира... Букачът с шепот ти напомня за веселбата.
В този момент дланта започва силно да удря тъпана, докато отново не усети изтръпване. Танците пак се развихрят и използвайки невниманието на жените вдигаш ръка, за да покриеш с черни очила мъртвата си душа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:17

Кръвта на баща ми
Ибрахим Даргути-Тунис
Превод: Абдулрахман Акра
Детето изпусна кошницата и сякаш сърцето му падна на асфалта. В нея имаше бутилка червено вино, която се счупи и разля. Уплашено, за миг момчето остана вцепенено. Върху червената течност се образува бяла пяна, над която мухите се събраха. То коленичи и започна да прави преграда от пръст около виното, за да не се разтича в страни. Опря се на слабичките си лакти и се опита да събере парчетата от стъкло. Искаше да ги съедини, за да направи нова бутилка... Защо да не опита?
От ръчичките му протече кръв. С дясната си длан направи нова преграда, след това с лявата и накрая с двете. Детето се изправи на колене и извика:
- Помощ... дайте ми... (не знаеше какво да поиска)..., за да събера кръвта на баща ми... и моята кръв.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:18

Зайците не плачат за умрелите си
Ибрахим Даргути-Тунис
Превод;Абдулрахман Акра
Първия ден рано сутринта, с първите лъчи на слънцето, зайците излязоха от дупката си.
Пръв излезе черният як заек с белите петна по козината. Измъкна се от дупката, която бе добре оформена под стъблото на маслиновото дърво в долината и заскача високо преди да се скрие зад хълма.
След него излезе сивият заек. Подуши ароматния въздух на долината, кихна, погледна наляво, после надясно и изчезна в храсталака.
Показа се и кафявия заек. Постоя пред отвора на дупката, поздрави голямото слънце и пое по стъпките на сивия заек.
Привечер, когато слънцето тежко падаше зад планината, черният заек се появи иззад една скала и внимателно скочи в дупката.
След минута пристигна и сивият заек. С умен, внимателен поглед, но с тежки стъпки той пъхна глава в дупката и изчезна в мрака.
Най-накрая дойде и кафявият заек и като призрак скочи зад сивия си другар.
Пред дупката отново се възцари спокойствие.
След три дни, кафявият заек беше първият, който се показа. След него сивият, а последен – черният. Слънцето не беше преполовило небето, когато в тях се врязаха куршуми. Небето помръкна.
Вечерта черният заек скочи в дупката. След минута го последва кафявият, който в унеса си едва я разпозна.
След седмица, през една вечер, тиха като гробище, сам в дупката влезе черният.
Десет дена бледото слънце залязваше, а никой не хлопваше около входа на дупката.
Две седмици по-късно, от там излезе черен заек на бели петна. След него – сив, а след това и кафяв. Зайците душеха порасналите пред дупката треви и ближеха росата от току що събудилите се цветя, преди да заподскачат и да изчезнат зад хълма. Трите заека бяха малко по-големи от домашни мишки. Скачаха леко из широката нива. Изведнъж се приближиха един до друг. Сякаш цялата умора на вселената падна върху тях и заспаха под сянката на маслиновото дърво.
Вечерта се върнаха в дупката. Първо влезе черният, следван от сивия и най-накрая влезе кафявият.
Настъпи нощ. Лицето на небето засия, огряно от лунна светлина.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:20

. Ревност
Ибрахим Даргути-Тунис
Превод; Абдулрахман Акра
---------------------------------
Той обича гълъбите и до полуда се радва на тяхното гукане, но мрази да ги вижда затворени в кафез, дори да е голям колкото вселената. Израстна покрай къщичките на гълъби над покривите, с гукането в гнездата, където техните майки ги хранеха, с трептенето на крилата им.
Унасяше се, когато наблюдаваше как мъжките гълъби ухажват женските толкова нежно, както хората не умеят.
Но какво да прави сега, след като се премести в града и нае апартамент в един блок – апартамент, който е мъничко по-голям от кафез...
Предложи на жена си да гледат двойка гълъби в жилището си, а тя само продума:
-Една двойка гълъби?
Върна се с кафез
-Това е кафез за врабчета. Искаш ли да гледаме славей вместо гълъбите? – предложи тя.
-Не, поръчах една двойка на един птичар.
Вечерта се прибра радостен – пусна двете гълъбчета в кафеза и се наведе над тях. Гледаше стройното малко телце на едното, покрито с нежни пера с лилав оттенък. „Сигурно това е мъжкото” – помисли си той. Гледаше двете черни очички, изящната човка и танцуващата опашка на другото. Каза си: „Това е женското и сигурно е глезено повече отколкото трябва”.
Жена му го наблюдаваше и си повтаряше тихичко: „Двойка гълъби в този малък апартамент?”
А той, след като чу гукането, радостно си затананика.
Тя се омъжи преди седем години. Не беше влюбена в него, но си каза, че любовта ще дойде с времето. Но любовта я нямаше. Отказа поканата да дойде и кафеза на сърцето й остана отворен – без любов.
През нощта я мъчеше безсъние. Мъжът й спеше, а тя се вслушваше в тишината и гукането на гълъбите. Видя, как облени с лунна светлина, са преплели човки, Чу приглушените им стонове и забеляза молба в очите на мъжкия. Наблюдаваше как той обикаля около гълъбицата, докато тя се въртеше, искайки повече ласки.
Изведнъж жената извика:
-Не понасям повече флиртуването на гълъбите... Това е много повече..., отколкото имам...
Стана и отвори вратата на кафеза.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:21

Прометей
Ибрахим Даргути-Тунис
Превод: Абдулрахман Акра
Прочетох историята му в едно от литературните списания и затова реших да отида, за да го спася от вечното му мъчение. Казвах си: Колко са странни тези хора: Един бог живее в небесата сред много богове с божи начин на живота и едновременно проявява милост към хората, които умират от студ и мраз като се жертва с радост за тяхното благо - открадва огъня от небето и слиза с него на земята, за да зарадва заемния човек давайки му топлота и щастие в живота. По този начин ядосва останалите богове, които му причиняват безкрайно вечно мъчение осъждайки го на техен съвет да бъде прокуден на една покрита със сняг планина в Кавказ, където има една птица която да се храни от черния му дроб. И винаги след като черния му дроб бъде изяден, той отново да се възстановява, за да го изяде птицата. Прометей търпи всичко това - нито ахка нито се оплаква от древни времена до ден днешен.
Прочетох историята му и реших да отида да го спася от онова мъчение. Замислих се, че ще пристигна късно, но това никак не е важно щом накрая ще го спася.
Купих си пистолет и го заредих с шест куршума. Тръгнах да търся птицата, след като попитах овчарите които живеят близо до планината на измъчвания бог за неговото място.
Един овчар ми покажа планината и ме предупреди, че е приключение да отида, защото никой от тръгналите по този път не се е върнал, но аз настоях. Да става каквото ще.
Вървях от една планина към друга, докато видях птицата с обезоръжените си очи да вмъква човката си в едната страна на тялото на Прометей, кълвейки от черния му дроб. Нямах търпение и извадих пистолета. Стрелях директно в сърцето на птицата която падна треперейки в своята кръв под краката на достойно стоящия бог.
Видях и огъня да гори в перата на птицата, след което се превърна в светлинни лъчи.
И видях Прометей да пипа раната нежните си като пролетни зефири божии ръце, и го чух да казва:
- Сега ми започва мъчението

Слезе от върха на планината, вървейки с босите си крака по заострените камъни, а камъчетата се търкаляха преди него към дъното.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:22

Двама луди
Ибрахим Даргути -Тунис
Превод: Др.Абдулрахман Акра
Той обекаляше уличките на селото след всяка молитва викайки:
Една врата се отваря към небето..това е врата на бога
Една врата се отваря към морето..това е врата на огъня
Една врата се отваря към доброто..това е врата на доларите
Една врата се отваря към тъгата..това е врата на съживяване
Една врата се отваря към изток..това е врата на щастието
Една врата се отваря към запад..това е врата на смъртта
Една врата се отваря към живота..това е врата на мъката
Нито една врата не се отваря ...към моето сърце
Питах за него: кой е бил той
Казаха ми; това е лудят на селото ..не се преближавай от него…може би да те вреди.
Но аз не им подслушах.. захванах за мизерната му риза отзад И вървях зад него , И рецитирах неговата реч , дори и добавих
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:23

Трапезата-превод от арабски
Ибрахим Даргути-Тунис
Превод: Абдулрахман Акра
Когато всяка сутрин ходжата започва да повтаря викайки: „Молитвата е по-ценна от сън”, тя става и за да премахне следите от съня по лицето си се изкъпвае. След това се моли и отива в кухнята, за да му приготви сутрешното кафе и стопля водата, с която да се изкъпи след връщане от нощната смяна в мина Алфустат.
В шест часа тя свършва задълженията си и започва да подрежда масата, като избира кафените чашки и се грижи джезветата да са идеално чисти и блестящи. След това отива в банята, за да провери хавлията, сапуна и шампоана. Поглежда парата, излизаща от съда с гореща вода и се усмихва доволно.
После сяда на трапезата и остава
там докато сирената на мината оповестява започване на дневната смяна. Тогава става, за да отвори вратата за този, който идва от недрата на планината – идващия, който е забравил пътя за връщане.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:24

Султан на кучетата - Превод от арабски
Иибрахим Даргути-Тунис
Превод: Абдулрахман Акра
Земното куче посрещнало морското куче, което му дошло на гости. Отишли да се разходят из града, в който живеело земното куче.
Земното куче се възхищавало на земния живот, шума и веселбите. Когато се изморили от обикаляне, се прибрали у дома.
Разходили се из двореца на земното куче, обходили градината, насладили се на красотата на живота и неговите цветове преди да седнат под сянката на едно жасминово дърво. Тогава морското куче попитало братовчед си как живее и с какво се храни. Земното куче отговорило, че стопанинът му осигурява всичко до такава степен, че то се смятало за султана на кучетата, поради разкоша в който живеело. Попитало го дали иска да напусне морето и да заживее с него обградено с грижи и разкош. Морският му братовчед помолил за време, за да помисли.
През нощта дошъл стопанина на земното куче, сложил по едно въже на врата им, завързал го за жасминовото дърво и се прибрал в двореца.
През цялата нощ земното куче лаело. Призори дремнало за малко. Когато се събудило, не намерило морския си братовчед, чието легло било студено.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:25

Книжката (непревземаема крепост)
Ибрахим Даргути – Тунис
Превод: Абдулрахман Акра
Стоях в пълната с пациенти чакалня - малки деца в скута на майките си, една стара жена лежеше на земята и спеше, а друга млада жена се оплакваше на събеседницата си за нещастието с нейното дете, което все боледува и винаги след като му мине, на следващия ден го водят в болницата . Един възрастен човек поиска от жената да приспи детето, че се изтощи гонейки го из редиците от пейки в чакалнята.
Изведнъж един елегантен човек, който изглеждаше на четиридесет влезе в стаята и се заоглежда надясно и наляво. Избра една стара жена, около лицето на която имаше сияние от доброта и й даде една книжка, като каза:
Тази книжка (вепревземаема крепост ) лекува ревматизъм, главоболие, тонзилити, доброкачествени и злокачествени тумори, сърдечни заболявания и всякакъв вид друго заболяване… Платете само половин Динар за това съкровище госпожо.
Жената пъхна ръка в ръчната си чанта и извади парите, след което внимателно пъхна книжката. А мъжът усмихнато се обърна към другите пациенти. Раздаваше им книжките и получаваше парите.

Познах го. Видях в лицето му един окръжен лекар, който един ден беше като крал на болницата…
И нищо не казах.
Медицинската сестра стоеше пред вратата на лекарския кабинет и започна да вика пациентите.
Бях там, в широката празна чакалня, а моето дете беше дълбоко - в седмия цикъл на съня…
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:26

Носталгия
Ибрахим Даргути – Тунис
Превод – от арабски
Абдулрахман Акра
Излязохме от училището докато слънцето се стичаше по небето, чийто цвят се промени към светло синьо. Асфалтът, разтопен се стичаше в двете страни на пътя. Потта попиваше в дрехите, а колите с марка Мазда, Нисан, Крисида и Корола минаваха пред нас като яростни духове и за миг изчезваха.
Бяхме двамата, сами на улицата.
-Ще починем, когато стигнем вкъщи. – каза той
-Как? Ще трябва да приготвим обяд и да го донесем.
Исках да продължа разговора, но последното му изречение ме спря. Напоследък бълнуваше (като лудите) и започнах да се съобразявам с него, за да не се ядосва.

Вчера например, преди да заспим, влязох в стаята му и го сварих да разглежда много списания, повечето женски. Подбираше снимки на манекенки и кинозвезди, и внимателно ги изрязваше.
-За да не нараня някое бедро или гръд и кръвта да изтече, за да не ги боли нищо, тези ангели... – каза той.
На сутринта видях, че е покрил целите стени със снимки на Набила Обейд, Шарихан, Илхам Шахин и Лъжла Улви (кинозвезди). Разказа ми за тях с тих глас, който едва чувах:
-За да не заспят, аз прекарах нощта с тях в мир и приятен разговор. Чак до сутринта.
По пътя за училище, той ми прошепна:
-Днес няма да се грижим за обяда, защото Елхам Шахин ми обеща да ни приготви кралско угощение, което ще прилича на това на царете на Хира (древно арабско царство).
Не му отговорих, защото ме мъчеше безсънието, причинено от силния му смях, звука на климатика, телевизора и касетофона.
Когато се прибрахме и пъхнах ключа в ключалката, застанах учуден на вратата – миришеше на печено месо и се чуваше тракане на съдове в кухнята.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:27

Бенгалец
Ибрахим Даргути-Тунис
Превод; Абдулрахман Акра
Той влезе след мен в болничната стая на болница „Крал Файсал” в Таиф. Видях го да носи в ръцете си нощно болнично облекло. Подаде ми го щом седнах на леглото и попита:
-Ти египтянин ли си?
-Не... аз съм от Тунис. – С безкрайна тъга промълвиха устните ми.
Видях учудване в очите му и чух няколко пъти да си повтаря „От Тунис...”. Изведнъж, сякаш се е сетил за нещо отдавна забравено, той извика:
-От Северна Африка!
Усмихнах се без да отговоря.
Замислих се отново за моята болест и ме обзе тъга и отчаяние... Сълзи заляха страните ми.
Щом отворих очи, го видях седнал на отсрещното легло... да си бърше сълзите с длани.
Не разбирах – за моята мъка ли плачеше или за неговата...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:28

Развод
Ибрахим Даргути-Тунис
Превод: Абдулрахман Акра
Съдията каза на мъжа и жената, седнали пред него:
-Искам категорично да решите. Това е последния шанс за разбирателство и съгласие. И да знаете, че развода е най-нежеланото нещо от Бог.
Мъжът каза:
-Господин Съдия, моля Ви да приключите делото моментално, а аз ще платя на тази жена голяма сума срещу правото да възпитам децата си. Тя е зло, което Господ изпрати на мен – слабия негов роб.
Жената отговори:
-Извинявайте, Господин Съдия, отказвам да приема неговата сума и е абсурдно да продължа да живея под един покрив с него. Искам всички да знаят какъв лъжец е. Никога не е бил искрен с мен и ми изневеряваше с всеки поглед в страни. Той е поет, Господине. Нима някой може да вярва на един поет, Господин Съдия? Той е наказанието ми в този живот. Едва ли има по-голямо мъчение от това, да се живее с този мъж.
На следващия ден всички вестници публикуваха новината за развода на века и поместиха на страниците си снимките на Джамил и Бутайна.
Джамил е велик арабски поет, живял през VІІІ в. Бил е влюбен до смърт в красивата Бутайна. Историята на тяхната велика любов е много известна. В онези древни времена, Джамил е умрял от любов.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:29

Една чашка със зелен чай И мента
Ибрахим Даргути-Тунис
Превод: Д-р Абдулрахман Акра-Палестина
Знам че обичаш зеления чай с мента, както обичаш алкохола И жените
Обичаш зеления чай с мента , и всеки ден пиеш от него толкова много че може да удави цял военен кораб
Обичаш и бирата и все викаше на сервитьора : (дай десет).не ти стига едно шишенце или две на масата . а слагаш много шишенца..пипаш ги..разнежваш се пипайки ги …и си казваш; колко са студени, същото казваш на приятелите си..и се радваш като дете който тъкмо е уловил първото врабче
Обичаш И жените
Брюнетките точно с големи очи
Ето ме..дойдох днес при теб с чашка пълна със зелен чай с мента , толкова гореща че варите се разпространяват във въздуха
Донесох ти и много бири
А жените отказаха да дойдат с мен
Всичките жени ги страх от теб..отказаха да дойдат при теб въпреки многобройните банкноти с които ги трогнах..
Не усещаш ли как вече уплашиш жените приятелю
Уплашваш ги сякаш си бил едно чудовище от легендите
плюя този развратен живот
Вземи си чашката
Пий от него докато се утолиш
Вземи си и шишенцата на бира
Пий ги сам ..не приемай съдружник
Когато видях дланта му нарисувана на стъкло на хладните шишенца..спрях да говоря..
Видях дланта да проникне из шишенцата , тогава му оставих и чашката и барите
Оставих И собственото си сърце на масата
И тръгнах
Когато достигнах гробището видях го на гроба да пие бирата
Викнах с радост: денят на великия съд е !!
Текох към него
А видях шишенце на бирата пълна до половината
..и листата на мента да треперят в чашката на чая
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:29

Двамата влюбени
Ибрахим Даргути-Тунис
Превод: Абдулрахман Акра
Стояха пред администратора на рецепцията в елегантното предверие на хотела със своите странни носии, приличащи на онези, които обличат монасите. Всеки от тях беше с кожени обувки като онези, които майсторски произвеждаха при нас в Тунис жителите на пустинята, която е съседна на Алжарид бряг.
Пиколото стоеше зад тях с професионалното си облекло и шапка, носейки голям нов куфар…

Жената беше без забрадка, със слънчеви очила, а мъжът до нея беше с маска на Тауарик.
Администраторът поиска от тях личните им карти или паспорти. Каза това усмихнато, като ги поздравяваше.
Мъжът извади паспортите от джоба си и ги даде на администратора, поръчвайки широка стая с изглед към морето, като настоя да бъде на десетия етаж.
Администратора кимна с глава в знак на съгласие и той написа на единия лист: Иcаф
И на другият лист: Найла
** Иcаф и Найла са мъж и жена, които са се любили на едно свещено място и затова са били превърнати в камъни .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител
avatar

Брой мнения : 1265
Age : 46
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Сря Мар 05 2008, 23:30

Котараците крадят зайците нощем^
превод от арабски
Ибрахим Даргути-Тунис
Усещам леките му стъпки на покрива , И виждам удължената му сянка на посрещаната на къщата стена , ставам и се обръщам към него с камък в ръката , и внимателно отворено око и няколко псувени…а той ме посреща на ръба на стената , с продължително остро миявкане за да ми превлича вниманието и после си тръгва казвайки: Ще се върна след като спиш..
Хвърлям по един камък зад него И отивам за да проверя зайците в тяхната къщичка.
Чувам шумове и векове през ноща…ставам И прескачвам от леглото , И излизам пос на вънка.
Студенят въздух на нощта ме удри по веднъж
А зовът на заяка ме удри по два пъти
Виждам удължената сянка на котарака на стената
Котарака стои а зайъка се трепери между неговите челюсти, а неговите тъжни повиквания ми скъсат сърцето като остър нож ..
Котаракът гледа към мен и казва с доверие :
- Нали ти казах че ще се върна след като спиш , тъпак такъв.
Влизам пак вкъщи
Запалвам веещо се от покрива фенирче
Заострявам ножа с ръба на брозореца
Удрям се за да проникне скритата рана
и с кръв пиша на ръба на отворената рана:
(Котараците крадят зайците Нощем…не е ли тъка?)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
Laska

avatar

Брой мнения : 998
Местожителство : Shoumen
Points : 532
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   Чет Мар 06 2008, 19:37

Разказите на Даргути ми харесват - кратки, но съдържателни и почти всички с неочакван край.
Поздрав от България!

Благодаря на Аблулрахман Акра за превода!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://laskadar.blogspot.com/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Под топло небе   

Върнете се в началото Go down
 
Под топло небе
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Творчество- إبداع :: Проза :: Проза -النثر :: Книги - издадена проза-
Идете на: