Защо ли става радостта ми пивка,
подобно чаша със нектар пенлив,
щом в ъглите на твоята усмивка
самата обич пише със молив?
На лодка ли прилича сред вълните
или на резен сребърна луна?
На люлка ли вълшебна за мечтите
или на шепа, свита с топлина?
Ако е лодка - с нея ще заплувам
в безбрежното море на твоя лик.
Ако луна е - ще я разцелувам
и сам ще бъда нейният светлик.
Ако е люлка - ще се залюлея,
догдето хвръкна в сините мечти.
Ако е шепа - с огън ще я сгрея
и тя за мене нежна ще пламти.
Защо ли става радостта ми пивка,
щом устните ти се разлеят в смях?
Навярно дишам с твоята усмивка,
която за копнеж си пожелах.
Чет Апр 03 2008, 14:40
