По пътеки познати вървиш,
обхождаш всяко кътче там.
Съзерцаваш, тихо шептиш,
това, което аз отдавна знам.
Езера две, потапяш се плах,
лъкатушат рекички солени,
ято птички пърхат над тях,
топлина в две зеници засмени.
Аленеят две топли страни,
огнени плъмъци танцуват.
Близостта ти ги пали, гори,
със нежността си вълнуват.
И по пътя ти продължаваш,
плътни устни тихо те зоват,
а до тях щом се доближаваш
намираш пристан, топъл кът.
Ала после отново тръгваш
елексирът от устните взел,
сред топла мекота потъваш
розовината им в длани поел.
Опиянението надолу те вика
замираш, докосваш страстно,
обхождаш, трепетно блика
възбуда в най-тайното място.
Цял потапяш се, страстна клада,
във вените пулсира кръв, горят.
Ярък миг, достигнал до наслада,
трепет и ухание на розов цвят.~
(а)
18.02.2007г
Сря Мар 03 2010, 23:15
