Творчество- إبداع

литература и изкуство без граници- لأدبٍ وفنٍ بلا حدود
 
ИндексReklamaGalleryCalendarТърсенеРегистрирайте сеВход
Добре дошли във форум Творчество! Нека направим света още по-хубав с красотата на литературата и изкуството.

Share | 
 

 Любов под аромата на череши XII

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Plamenchety



Брой мнения : 84
Age : 23
Местожителство : Ямбол
Points : 15
Registration date : 16.05.2008

ПисанеЗаглавие: Любов под аромата на череши XII   Чет Апр 02 2009, 23:10

Дан се раздели с Луиз пред входната врата на дома й. Той я погали по косата и я целуна за лека нощ. Момичето му се усмихна с онази срамежливост, която носеше в сърцето си, помаха му и се прибра. Когато Дан се отдалечи от къщата и влезе в колата, за да се прибере, телефонът му звънна.
-Ало! - каза момчето.
- Аз съм ДАниел. Прибрах се, "мамо". - беше Джонатан. Той се засмя и приключиха разговора. Дан потегли и след малко вече беше в леглото, сънувайки прекрасното си момиче. В другия край на града Луиз продължаваше да витае из облаците, но не от огромно самочувствие, а от най-красивото нещо на света - любовта. Момичето легна, понеже вече беше прекалено късно, но единственото нещо, за което мислеше, бяха думите на ДАниел. Той й бе казал, че я обича и това я изпълваше с щастие. Малвина също се въртеше още в леглото, тя се опитваше да разтълкува значението на целувката от Джо. Харесваше го много, още от преди да го опознае, а сега, когато знаеше какъв човек е, въпреки леката лудост на характера му, тя го харесваше още повече. И четиримата размишляваха, докато заспят и темата на техните размисли бе отново любовта. Онова възвишено и боготворено от хората чувство, което ни кара да не се замисляме за действията, а да слушаме единствено гласа на сърцето ни.  Когато имаме човек до себе си и рамо, на което можем да се опрем винаги, когато ни е тежко, това го дължим пак на нея, на онази чаровница, която ни дарява с тези хубави съвместни моменти. Но лошото при хората е, че не винаги осъзнават и са благодарни за нещата, които имат, сещат се за тях тогава, когато ги загубят. Утрото дойде, а нашите чаровници все още не се бяха събудили. Първият, който отвори очи, беше ДАниел. Явно случилото се в миналата вечер не го оставаше да поспи. След като се приготви, той събуди приятелите си, като се уговориха да се чакат в една от местните закусвални. Имаха да се уговарят за вечерта, момчето не беше забравило за предстоящото парти в къщата на приятелката на Катрин. По време на закуска Джонатан и Малви не споменаха нищо за случилото се снощи в колата. Луиза и Даниел също не споменаха за тяхното спречкване и за казаните красиви думи след него. Уговориха часа и мястото, където да се срещнат, за да отидат заедно на партито.
- Джо, с твоята кола ли ще идем до там? - попита Дан.
- Да. - отговори момчето.
- Вие двамата трябва пак да продължавате да показвате любовните си отношения. Ще трябва да продължите да се преструвате. - каза Луиз.
- Е, да. Но, Луиз, те може и да не се преструват. Може наистина да има нещо между тях. - усмихна се Дан. След този негов коментар на масата прозвучаха две "Не!". Луиза погледна ДАниел и за засмя, стана й ясно, че между тях трябва да има нещо, прекалено бяха подозрителни. Но Джонатан продължаваше да се крие зад тази своя маска на лошо момче, а явно и двамата не искаха да се научава за случилото се вечерта. Без предварителни уговорки и двамата желаеха случилото се да се запази в тайна. След като закусиха, Луиза предложи на Малви да отидат на покупки, като през това време искаше да я поразпита. След като момичето се съгласи, двете тръгнаха и оставиха момчетата сами в закусвалнята.
- Е, ще кажеш ли какво става? - Дан попита приятеля си.
- Какво искаш да става? Нищо. - отговори той като си играеше и удряше в масата бъркалката от кафето си.
- Не можеш да ме излъжеш. Знам, че е станало нещо. Няма ли да ми разкажеш.
- Няма нищо за казване. Снощи я изпратих и след това се прибрах. - каза Джонатан.
- О, значи сам се издаваш. Аз не съм те попитал какво става с Малвина. Просто виждам, че си ядосан и притеснен за нещо. - усмихна се Дан.
- Аз си помислих, че питаш за нея след тази твоя реакция след коментара на Луиз.
- Е, нищо лошо не съм казал. Ама ти харесваш ли я? - запита отново момчето.
- Хайде да тръгваме. Стана вече късно. - Джонатан се опитваше да прекрати разговора и да се отърве от положителния отговор на въпроса на приятеля си. Двамата потеглиха, като Дан се засмя и видя, че приятелят му за първи пък беше хлътнал по някое момиче. Явно любовта по тази част от годината беше заразна. По време на пазаруването Луиз също се опитваше да накара Малвина да проговори, но без успех. Тя подпитваше по всякакви възможни начини, но Малви все отклоняваше темата.
- Има ти нещо, не можеш да ме излъжеш. Струваш ми се някак си странна и тъжна. - каза Луиза.
- Странна? И тъжна? Глупости, хайде по-добре ми помогни да пробвам тази рокля, нали трябва да представя добре приятеля си. - Малви натърти върху думата "приятеля", като с това искаше да каже, че между тях с Джо няма нищо и единственото нещо, което ги свързва, е обикновено познанство, което с течение на времето се превръщаше в добро приятелство. Но дълбоко в себе си тя знаеше, че в момента лъже и наистина искаше да изглежда много добре вечерта, не само за да впечатли Катрин и приятелките й, а за да накара Джонатан да се влюби в нея. Макар че едно парче плат не може да предизвика чувства у никой, все пак тя предпочиташе да обърне внимание на суетността си. След като избраха какво ще облекат вечерта, двете се разделиха. Луиз помоли Малви да дойде в тях, за да се приготвят заедно. Момичето се съгласи и след няколко часа беше у приятелката си и двете започнаха да се контят за голямото парти. Това бе първото на Луиза откакто беше тук и първото на Малви, понеже досега не беше канена на подобни места, е поне не и от надутите приятелки на Катрин. Те вече бяха готови и единственото, което им оставаше, бе да изчакат момчетата да минат да ги вземат. И двете бяха повече от красиви, макар желанието им да беше да се разкрасяват пред огледалата с часове, те бяха готови за много кратко време и изобщо не приличаха на момичета, които сякаш отиват на бал при принца, както повечето им връстнички правеха. Те разчитаха на естествената си красота и това беше правилното решение. Когато двете момчета дойдоха, Луиза и Малви отидоха и се качиха в колата. ДАниел беше седнал на предната седалка, а Джонатан караше. Момчето слезе и седна отзад, за да може да бъде до приятелката си. На Малви не й оставаше нищо друго освен да седне отпред до Джонатан, което леко я изнерви и притесни. Щом момичето влезе, на Джо му се искаше да не отлепи очи от нея, беше се опиянил от красотата й. Странно за него, но той виждаше единствено нейното лице пред себе си и само мисълта за нея се въртеше в главата му. Момчето се опитваше да не я поглежда, за да не стане подозрителен, но точно с тази негова реакция Луиза и Дан го заподозряха още повече. Това не беше Джонатан, по принцип той нямаше да отлепи погледа си от красиво момиче, което е застанало до него, а ако бяха се срещнали на улицата, щеше да се спре и да се обърне, като я огледа внимателно. Малвина нямаше търпение да пристигнат, за да успее да се спаси от тази странна атмосфера. Когато стигнаха до къщата на тържеството, Дан и Луиз слязоха и се запътиха на някъде. Малвина и Джо се подпряха на колата, като решиха, че трябва да ги почакат. Всеки един от тях се опитваше да каже нещо на другия, но сякаш в гърлата им се бе заклещило нещо и те не можеха да произведат нито един звук. След като почакаха малко видяха, че двойката се връща и четиримата потеглиха към входната врата.
- Хванете се за ръце, поне. Не стига, че физиономиите ви са като на строги надзиратели, ами поне изтъкнете макар и малко "връзката си". - смъмри ги Луиз. Малвина хвана рязко ръката на Джонатан и му прошепна тихо с изкуствена усмихка за пред хората, да не коментира нищо за случилото се снощи и за случващото се сега. В този момент те влязоха и сериозният й поглед се превърна пак в замаскирана усмивка, която беше нужно да покаже пред домакинята. След като влязоха, партито започна. Беше едно нормално тийнейджърско парти, на което присъстват всичките пороци на обществото ни и за съжаление алкохолът също не липсваше. Малви и Джонатан бяха доста изнервени от събитията и решиха да си удавят мъката в чашката. Това не бе никак правилно решение, но на подобни събирания си беше абсолютно нормално и на никой дори нямаше да му мине през ума, като го сметне за странно. По време на партито се появи и Катрин, онова самовлюбено девойче, което беше влюбено в Джонатан. Тя се приближи към "двойката" като отново взе да се заяжда със своето плоско чувство за хумор. Това допълнително изнерви обстановката, но Малви и Джо се преструваха наистина на лудо влюбени. Но това не им бе никак сложно, понеже те самите изпитваха тези чувства, макар да не го признаваха. След като разговора с нахалното момиче приключи и тя погледна встрани, Джонатан се приближи към Малвина и я целуна. Катрин полудя от яд и завист, след като видя тази тяхна целувка.
- Налагаше се, извинявай! - Джонатан прошепна на Малви. В този момент сякаш нарочно и по план едно доста пияно момче разля една чаша с червено вино върху бялата сатенена рокля на Катрин. Тя се разплака и изчезна от погледите им. Луиза и Дан гледаха отстрани, като се смееха на нещастието на момичето, но тя си го заслужаваше. След като вече беше изчезнала от погледите им, Джо отново целуна Малви, просто импулсивно.
- Чакай! Няма я вече. Защо ме целуваш? - запита момичето, като отделяше устните си от неговите. Но дълбоко в себе си й се искаше тази целувка да може да продължи още дълго.
- Това е пак едно от моите импулсивни действия. - каза Джонатан и й намигна. Момичето се засмя и тъй като му беше пуснала ръката, го хвана отново. Момчето я погледна с учудващ поглед.
- За пред хората. - каза тя.
- Хм... Съмнява ме. - засмя се момчето. Влюбените ги наглеждаха внимателно отстрани, като между другото се правеха, че слушат похвалните коментари върху връзката им, които всъщност бяха единствено и само от завиждане. След няколко часа на партито двете двойки решиха да си тръгват вече. Нямаше какво повече да правят тук. Видяха поражението на Катрин и бяха готови да отидат някъде другаде, в по-приятна компания. Тъй като Дан не беше пил алкохол, той седна над волана и потеглиха. След толкова смях и веселие, както става обикновено в живота идват и тъгата и сълзите. Всеки знае, че от много хубаво, не е на хубаво. Когато тръгнаха с колата, природните сили си казаха думата. Те усетиха леко поклащане и Даниел реши да спре. Малвина и Джонатан стояха на задната седалка, а Луиз до него отпред. В уплахата си изобщо не забелязаха, че бяха спрели до едно дърво. Имаше земетресение. Трусовете ставаха все по-силни. И точно онова дърво, което по принцип бе много красиво, падна върху колата. Ароматът от любовта на черешите отново вкара своите герои в едно много тежко изпитание, от което не се знае кой как ще излезе.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Любов под аромата на череши XII
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Творчество- إبداع :: Проза :: Проза -النثر :: Романи روايات-
Идете на: