Творчество- إبداع

литература и изкуство без граници- لأدبٍ وفنٍ بلا حدود
 
ИндексReklamaGalleryCalendarТърсенеРегистрирайте сеВход
Добре дошли във форум Творчество! Нека направим света още по-хубав с красотата на литературата и изкуството.

Share | 
 

 От мой дневник

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител


Брой мнения : 1265
Age : 45
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: От мой дневник   Чет Мар 06 2008, 03:24


Не винаги е безплатно в Истанбул
----------------------------------

Привлече ме Истанбул като разкошен град още от първото ми посещение,тогава обикалях града около Босфор И се насладих на чистия морски бриз в едно от най красивите места .
След това посетих И синията Джамия , Агя София И великият музей (Kapy Сарай) преди да се изморя от многото обикаляне и да седна в едно кафене до музея поръчайки една чаша турско кафе.
Една чаровна Сервитьорка която забеляза акцента ми ме попита:
-Откъде знаете турски ? да не сте чуждестранен студент тук
-Не. Отвърнах аз..Аз уча в България , Но съм научил турския като хоби покрай моите колеги в университета. само И само за да мога да разбера текстове на турските песни .
А тя се усмихна доволно И си продължи работата.
А след като изпих кафето поисках сметката за да платя, но младата сервитьорка се усмихна отново чаровно И каза на турски:
- бандан олсун ( Аз черпя) И разбрах че получавам награда за езикознанието ми.
Благодарих й И продължих да обикалям из Истанбул докато огладнях И минах през един ресторант за бързо хранене И поръчах по един турски дюнер , а докато ми го готви момчето там си приказвахме малко с него на турски И ми зададе същия въпрос която ми зададе сервитьорката в кафенето , И –за моето учудване- пак: Дюнерът беше безплатно от човека който се възхити на един чужденец който доброволно е научил турския език за да разгадае текстове на турските песни.

И накрая на обиколката минах в един magazin за да си купя цигари , И сякаш свикнах да е безплатно взех цигарите И излязох без да платя , но дрезгавия глас на магазинера ми вика: Хисап афандъм (сметката господине) И тогава се сетих че трябва да плащам за цигарите , и с притеснителна усмивка му се извиних за моето разсейване платейки за цигарите.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител


Брой мнения : 1265
Age : 45
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Re: От мой дневник   Чет Мар 06 2008, 03:26

Учебник по арабско четиво





През моето първо посещение в Атина, първо отидох да видя Акропола който се намира на една висока планина, която свързва посетителите с прекрасната природа изразена в зелените диви гори наоколо. Бризът беше много свеж и внушаваше приятно чувство в душа на човек, особено когато се намира сред много хора които говорят на различни езици около него.
Но най-интересното се случи по пътя на връщане към хотела, защото предпочетох да се върна с автобуса, за да мога да разглеждам хубавата Атина по време на бавното му движение. Но за лош късмет забравих на коя спирка трябваше да сляза и името на региона в който се намираше хотела...
Тогава почнах да питам пътниците на английски език, но повечето от тях бяха стари хора които не знаеха английски. Притесних се повече, но продължих да търся някой, който да ме разбере и да ми помогне. Изведнъж се зарадвах виждайки едно младо момиче сред пътниците, което в ръката си носеше един учебник и на корицата му пише: Арабско четиво за първи клас. Казах си: трябва да е сънародница, която живее в Атина. Както предполагате, в такова състояние... обърнах се към нея и я попитах на чист арабски език за адреса на моя хотел и на коя спирка трябва да сляза... Но тя ме погледна учудено, после чаровно се усмихна и каза на английски:
- Говорите ли английски господине?
Усмихнах се и аз, и казах:
- Да, разбира се, но мислех че сте арабкa заради учебника който носите...
А тя се засмя и каза:
- Ох не, просто скоро ще пътувам по работа в арабските страни и затова днес си купих този учебник, за да науча вашия език...


И тогава я попитах за адреса. Тя ме насочи и към спирката, на която слязох, пожелавайки на нея успех с ученето на трудния арабски. След това лесно намерих пътя към хотела.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
 
От мой дневник
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Творчество- إبداع :: Проза :: пътепис-
Идете на: