Творчество- إبداع

литература и изкуство без граници- لأدبٍ وفنٍ بلا حدود
 
ИндексReklamaGalleryCalendarТърсенеРегистрирайте сеВход
Добре дошли във форум Творчество! Нека направим света още по-хубав с красотата на литературата и изкуството.

Share | 
 

 Оковите на Душата XV

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител


Брой мнения : 1265
Age : 45
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Оковите на Душата XV   Вто Юли 15 2008, 20:59

Отново настъпи денят. Слънчевите лъчи атакуваха изкуствената забрава, създадена от алкохола. С мъка стана и се подготви за работа. Нищо не го впечатли по целия път, защото просто нямаше в мислите му нищо друго освен нея.

-Сега тя започна ваканцията си без мен. Ще я открият младите момчета, защото момиче като нея няма да устои задълго самотна. А аз..ще я карам по- старому: сиво, скучно ежедневие , от в къщи до работата и обратно.- замисли се той, опитвайки се да намали жестоката болка, която му свиваше душата.

Денят му се стори много дълъг . И той не беше той..общуването му с другите беше разделено между безразличието и нервирането.

Остана сам в офиса в края на работното време , сякаш не искаше да контактува с живия свят навън, самият той не очакваше толкова силно да се влюби в нея, до такава степен, че да не усеща живота, докато я няма в неговия живот.

Опитваше се да се разсейва по всякъкъв начин : мислеше дълбоко върху думите на Александър, И се посмя леко , може би беше прав за себе си този Александър , но той не можеше да си свърже любовта с физическото удоволствие само , мислеше за семейството си и за варианта да пътува при тях за няколко дена, но изведнъж го хвана яд и се замисли:

-Как може да се радва една жена при родителите си толкова много, без да мисли дали мъжа и е щастлив или не?!

-Щом не мисли за мен ..едва ли бих намерил лек при нея.

Накрая реши да се разхожда по улиците и да хапне нещо в едно ресторантче, да си нахрани душата с надеждата да я види дори отдалече..

-Толкова ми липсва тя, толкова много ми се иска да си видим.

Вървя без посока, искаше му се да се изтощи физически, за да повлияе това по един или друг начин на душевната му умора, поне за малко да се намали, и накрая се намери в неговия квартал, пред блока, в който живееше и се зарадва на факта, че отново може да се усамоти.

Телефонният звън вътре в апартамента не го вълнуваше много, нямаше никаква вероятност да е тя на линията , затова спокойно и бавно отвори вратата . След като я заключи ,звъненето затихна.

-Всичките неща губят блясъка си, без присъствието на любимия човек.- замисли се той.

Събу си обувките , седна на фотьойла и извади една цигара, но телефонният звън отново го прекъсна, за да вдигне слушалката безразлично:

-Да, моля ?!

-Здравей.

-Не може да бъде!…Има Господ.

-Не знам дали има или не, но вероятно има.

- Обичам те!

- Казах ти: Имаш си жена.

-Знам

-Как си, нахрани ли се.

-Не съм още, нямам апетит.

Предполагам..Николай: Ти си умен човек, и можеш лесно да решиш проблемите си, забрави за мен и си гледай живота и най-вече здравето си.

-А ти? Забрави ли ме?

-Обаждам ти се.

-Тогава не си.

Кратко мълчание , и после му каза:

-Тази вечер ще ходя на един рожден ден.

На кого.

-На един човек, не го познаваш.

Не знаеше какво да каже, просто почувства сякаш едни остри зъби му разкъсваха сърцето по парчета.

- И защо ми го казваш.

- Нали си говорим.

- А ще останеш ли там.

-Не, разбира се…леко се засмя тя, усещайки неговата нелогична ревност.

-Защо се смееш.

-На теб.

-И какво ми е смешното.

- Просто забравяш, че съм свободен човек . И че ти не си такъв.

-Ти си лоша.

Тя се засмя от цялото си сърце този път:

- Не ..не съм. Ако крия болката си, това не означава че съм лоша.

-Защо ми се обаждаш?

-Дразня ли те..извинявам се..няма повече.

-Неее извика той

-Спокойно .

- Не ме дразниш, напротив.Кажи ми сега.

-Кога ще се прибереш?

-Някъде след полунощ.

-А къде ще празнувате.

-Няма да ти кажа..знам че си луд, не искам да дойдеш.

- Луд съм по теб.

- Не трябва.

-Докога ще ми четеш какво трябва и какво не трябва.

- Не ти чета , а ти напомням.

Какъв инат ..замисли се той.

-Добре ..не ми казвай , но след като приключите, ми се обади, за да те изпратя..

-А , няма смисъл, има доста кавалери, които ще ми изпратят.

-Не ми предизвиквай ревността.

- Нямаш право да ме ревнуваш.

-Защо ми звънна ти?!

-Искам да се уверя дали си добре.

-Няма да бъда добре без теб.

-Както и няма да бъдеш добре с мен.

-Ели

-Кажи, Ники

-Обичам те.

- И аз.

Най сетне го каза тя... колко е странна тази съдба, под тежестта на умирането за миг ти внушава живот и радост, и в средата на тъмните тежки върни ти дава ръката.

-Кажи ми го пак.

-Няма да бъде същото.

-Дай ми шанс да бъда твой.

- Недей обещава неща, които знаеш , че няма да можеш да изпълниш.

Искам да те видя сега.

-Съжалявам... ангажирана съм

-Утре?

-Утре е друг ден..Повярвай ми, Николай, не съм в състояние да взема никакво решение, А не само ти си отчаяния.

Отново мълчание.. Той е още по- объркан, всяко нещо в живота стана такова мъгливо.

-Пожелавам ти приятна вечер.

-Накъде бързаш.

-За да се подготвя за рождения ден.

-А може ли утре да си видим?

-Не мисля.

-А да се чуем.

-Не знам

-Докога.

-Докато успеем

-А ще успеем ли ?

-Не знам.

Отново мълчание…

-Пожелавам ти лека вечер.

-Знаеш че няма да бъде лека.

-Съжалявам, но не мога да ти помогна, щом не можеш да си помогнеш сам.

-Обичам те.

-И аз те обичам, но сме доста закъснели...Лека нощ, Николай.

Затвори тя..изненадата беше все още налице, Една голяма вълна от радост го заливаше от глава до петите, следвана от по-голяма вълна от тъгa, толкова бяха смесени чертите на надеждата и отчаянието в лицето на вечерта и толкова силно го болеше главата.

-Следва-
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
lussy21



Брой мнения : 723
Age : 52
Местожителство : London
Професия/Хоби : студентка/икономист / чистачка :)
Points : 213
Registration date : 21.04.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на Душата XV   Сря Юли 16 2008, 01:23

ДО ТУК МНОГО МИ ХАРЕСВА....
УСПЕХ
@
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://paranormalnoto.5forum.net/index.htm
boris66



Брой мнения : 367
Age : 50
Местожителство : VRATZA ,BULGARIA
Професия/Хоби : CAD,CAM,Doctor of the technical sciencies
Points : 0
Registration date : 03.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на Душата XV   Чет Юли 17 2008, 00:36

Интересното е, че Любовта не пита, когато дойде за обстоятелствата -може би затова казват ,че очите и са сляпи ,но виждат най-далече!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://Boris66.blog.bg
Plamenchety



Брой мнения : 84
Age : 23
Местожителство : Ямбол
Points : 15
Registration date : 16.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на Душата XV   Пет Юли 18 2008, 13:20

Поздравления!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
marcheto_73



Брой мнения : 62
Age : 43
Местожителство : България, Варна
Points : 0
Registration date : 15.04.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на Душата XV   Чет Авг 07 2008, 01:56

А, отново има светлинка пред тези двамата - дори и да не го осъзнават!
Но поне Ели се осмели да изрече това което таеше в сърцето си!
Поздрави!
flower
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на Душата XV   Today at 10:29

Върнете се в началото Go down
 
Оковите на Душата XV
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Творчество- إبداع :: Проза :: Проза -النثر :: Романи روايات-
Идете на: