Творчество- إبداع

литература и изкуство без граници- لأدبٍ وفنٍ بلا حدود
 
ИндексReklamaGalleryCalendarТърсенеРегистрирайте сеВход
Добре дошли във форум Творчество! Нека направим света още по-хубав с красотата на литературата и изкуството.

Share | 
 

 Оковите на Душата XIV

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
dr_abdul
Златен потребител
Златен потребител


Брой мнения : 1265
Age : 45
Points : 325
Registration date : 04.03.2008

ПисанеЗаглавие: Оковите на Душата XIV   Вто Юли 15 2008, 00:01

Най-сетне дългоочаквания ден настъпи. Събуди се рано и се изкъпа със студена вода за да се ободри след поредната пиянска нощ която беше прекарал сам след последната му среща с Александър. Стисна палци за любимото му момиче с което ще се види за последен път този следобед и си подготви сутрешното кафе.
Обади се на работното място и нареди на секретарката да анулира всякакви срещи за деня, защото беше свикна да върши работата само когато е в пълно настроение за това.
Погледна улиците от терасата -.видя хората забързано да вървят към работа или училище в синхрон с редовния ритъм на живот, погледна към една спирка и видя млади студентки да чакат автобус. Представи си я че стои на спирката в далечния й квартал да чака автобуса, обута в сините й дънки и шарената риза, с дългата отпусната коса.
-Дали тези момичета са от нейната група, тогава благословени да бъдат. - замисли се той. Усети свиване в гърлото и една гореща сълза се стече по бузата му .
-Не искам да тълкувам съдбата повече, предизвиках я един ден когато дадох телефонния си номер на Елеонора и оттогава губя, а днес тотално ще се отдам на съдбовното решение без да се противопоставям, но поне имам един час щастие с нея и нека се подготвям за по-нататъшната мъка в живота. - Замисли се той отново.
Беше дълбоко убеден, че животът след тази среща няма да бъде както беше преди нея и този час ще се отрази на целия му живот. Знаеше също, че между него и дълготрайното нещастие стоят само няколко часа, но поне един час от тях ще бъде препълнен с радост колкото и огорчения да има през този час.
Часовете минаха, а той се сновеше между хола и терасата. Накрая се спря на терасата, дишайки влажния въздух с аромата на морето.
-И аромата на морето ме напомня за нея, и телефонният звънец, и луната, и всяко младо същество... и всеки учебен институт, и всяка спирка, всеки квартал, а от тази вечер трябва да определя голямо място за упоителната течност на забравата.
Тръгна към хладилника и провери бутилките бяло вино и шишетата бира. Искаше да се увери дали всичко е готово за вечерния купон, през който сам ще празнува раздялата, лекувайки се с алкохола, но телефонният звънец му прекъсна мислите.
-Да моля.
-Здравей
Без да иска сълзите покапаха от неговите очи, но трябваше да не й показва колко енещастен и максимално се опита да се съвземе.
-Николай..Там ли си
-Да ..да..тук съм
-Какво правиш.
-Нищо, чакам да ми се обадиш.
-Ето обаждам ти се.
-Кога ще си видим? И къде?
-А има ли смисъл
-Ти обеща..не си човек който да се откаже от обещанието си.
-Не съм казала че се отказвам, просто питам дали има смисъл.
- Има смисъл ..да.
- А какъв е.
-Искам да се видим, имам нужда от това.
- Не отричам че и аз искам това, но колко мъки ще се съберат в нас след това.
- Добре.. Нека помислим за мъката после.. имаме поне едно мъничко време, през което бихме отложили мъката радвайки се на щастието.
- Не вярвам.. мъката си е мъката. Няма хубави раздели Николай..чудя се защо държиш на това като знаеш че мъката ще е двойна след кратката радост.
- Умолявам те да престанеш... кога да се видим.
-17 часа, на същата спирка в нашия квартал и после ще ходим до едно кафе.
-Добре. Сега ще изляза да хапна нещо и после.. на нашето място в 17 часа.
-Николай. - Разтърси го грижовният тон в нейния глас.
-Кажи Ели.
-Храниш ли се добре.
Толкова мило... защо настоява дори пред последната среща да го накара да влюбва в нея.
-Добре съм Ели..не се тревожи за мен Ели..Обичам те.
-Толкова късно Николай.
-Съжалявам
-И аз .
-Нека да не отваряме раните, защото са кървящи.
-Прав си.. отивай да си хапнеш и после на нашето място.
-Добре. .дочуване - затвори тя след кратко мълчание. И двамата знаеха че няма друго чуване.

***

Автобусът беше препълнен с хора. Толкова бавно се движеше... и от радиото звучеше турска песен. Случайно той беше научил текста от един негов турски колега и започна наум да рецитира текста в такт с мелодията.
-Къде ли си..Светът не светува без теб ..Къде ли си..Жалко за такава обич..
Мелодията проникваше бавно до вътрешната му същност и сякаш цял вулкан от болки изригваше... изпитваше голям яд към всеки усмихнат пътник в автобуса, сякаш му се искаше всеки около него да страда с него и с нетърпение чакаше да слезе на последната спирка.
Тя стоеше на спирката , с цялата си красота и елегантност, с поглед към слизащите пътници, а когато го видя се усмихна леко, а той не успя да скрие тъгата си.
Беше отслабнал за миналите три дена и тя също, но му личеше много повече, че е поел нещата много навътре. Ръкуваха се, хвана я за ръка и тръгнаха, но в един момент тя си извади ръката от неговата длан, а той си сви дланта сякаш обхваща въздуха, който остана след като тя си извади ръката.
Седнаха на една маса мълчаливи, поръча той една бира, а тя едно кафе. Сервитьора донесе поръчката и една малка чинийка фъстъци . Наля бирата и глътна от нея без да вдигне тост за нищо.
-И..? - каза той.
Леко и горчиво се усмихна тя, и каза:
-Ето..видяхме се по твое желание.
-Благодаря ти. - Каза той, отпивайки голяма глътка от бирата. След това извади личната си карта и я сложи на масата пред нея .
-Какво е това. - Попита тя.
-Личната ми карта.
-За какво ми е тя. - Усмихнато и учудено запита тя.
-Когато дойде при мен за първи път, умря от любопитство да я разглеждаш когато стоеше на масата на моята тераса, и тогава веднага я сложих в джоба си.
-Ех..искаше ми се да проверя едно нещо което не желах да бъде истина..но се оказа че е такова.
- И после сам ти признах, не бих могъл да те излагам, но въпреки това разглеждай я вече.. искам да задоволиш желанието си.
Вдигна я с нейната си ръка и погледна снимката му. Искаше й се да я допере до сърцето си, но тя е научена да не гони вятъра. И без това бе решила предварително тази последна среща да мине без никакви емоции, които да останат за дълго като източник на мъка.
-Още една бира ако обичате. - Извика той сервитьора.
-Николай..Не прекалявай с бирата.
-Защо, страх те и да не се напия с теб в твоя квартал и да те е срам от мен.
-Знаеш че се гордея с теб.
-Не си ми го казала досега.
-Точно за това. Нямам право да се гордея с любим човек който не е мой.
-Мога да бъда твой.
-Да можеш.. и да жертваш семейството си. Няма да можеш ти..няма да се съглася и аз.
Мълчание.. истината боли, раздялата повече боли, съдбовните правила досмъртно болят.
-Разкажи ми.
-За какво Ники.
-За каквото щеш.
-По-добре да останем с минимални спомени един от друг, без приказки, без споделения..защото малкото спомени които имаме достатъчно силно ще ни болят. Е че се видяхме Николай..имаме изпито кафе и изпита бира, и друга недоизпита, и голяма несбъдната мечта... нека да вървим.
-Остана едно нещо.
-Кое.
-Пейката
-Каква пейка.
- Пейката до вашия блок...пожелах да седнем там заедно някой ден.
Горчиво се усмихна тя, но не можа да устои да сбъдне желанието му, което е последно.
-Добре.. - усмихнато отговори.. - Да вървим.
-Момент.. - каза той пиейки последното шише наведнъж.
Вървяха двамата и разговориха за разни неща, но повечето време мълчаха.
- Ето я пейката, заповядай
Седнаха двамата, прегърна я през рамото, но тя любезно и учтиво се отдръпна .
- Николай, повярвай мили мой..няма смисъл.
-Права си...Но: Аз те обичам.
-Ти имаш жена Николай..Тя е единствената която има право на твоята обич.
-Не ме ли обичаш.
-Не съм длъжна да кажа неща които съм доказала, но и без това нямам право на това.
-Не знам що е право що не.. знам само че те обичам и то много.
-Трябва да се прибера Ники
-Толкова ли те засегнах.
-Никак, но съм обещала на мaйkа си да не закъснявам, татко ще звъни тази вечер и трябва да съм там .
-Добре.. а мога ли за последен път да те прегърна?
Гушна се в неговите обятия, а той силно я притиска между ръцете си, сякаш му се искаше да отнеме частица от нея или трайно нейният аромат да остане по дрехите му.
-Пази се Ели.
-Ще се опитам, въпреки че напоследък хич не се гледам, но ще се оправя.
-Обичам те.
-Лека нощ Николай.
-Не обичам думата сбогом.
-Не я казвай. Кажи лека нощ.
-Завинаги ли.
-И те моля да се съобразяваш с това..вярвам че ще го правиш.
Обърна се тя и тръгна към входа, а той гледаше уверените й стъпки:
-Толкова силна жена...
Спря се на входа, погледна към него и усмихнато му махна с ръка. Махна й и той, след което тя влезе.

Тъмнината вече настъпи и със същите тежки стъпки той се върна към спирката. Сякаш с падащата на земята тъмнина тежък воал от тъгa покриваше лицето на света около него. Погледна за последен път към нейния прозорец... но само една бледа светлина имаше от него. Разбра, че нарочно скри последната следа от нея през последните мигове за да му помогне да си тръгне към спирката без да стои дълго да гледа и да чака нейната случайна поява.



-СЛЕДВА_
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://tworchestwo.forumandco.com
Gentiana



Брой мнения : 241
Местожителство : Козлодуй
Професия/Хоби : dark butterfly
Points : 4
Registration date : 19.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на Душата XIV   Вто Юли 15 2008, 00:59

pirat
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://gargabellass.blogspot.com
Plamenchety



Брой мнения : 84
Age : 23
Местожителство : Ямбол
Points : 15
Registration date : 16.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на Душата XIV   Пет Юли 18 2008, 13:12

Тъжно...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
marcheto_73



Брой мнения : 62
Age : 43
Местожителство : България, Варна
Points : 0
Registration date : 15.04.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на Душата XIV   Чет Авг 07 2008, 01:35

Толкова мъка има в тази част.
Ще видя следващата...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Оковите на Душата XIV   Today at 09:51

Върнете се в началото Go down
 
Оковите на Душата XIV
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Творчество- إبداع :: Проза :: Проза -النثر :: Романи روايات-
Идете на: