От полуистини боли..

От полуистини боли
в душата ми натровена.
Не ми помагат думи зли
и спирам да говоря.

А вътре в мене всичко ври
и съм като латерна.
Умът ми се бунтува: спри!
Но още ми е черно..

Не съм била играчка, казваш,
в твоите ръце.
Защо тогава ме наказваш?!
Нямаш ли сърце?!

2004г

Има нещо недомислено в това стихотворение... Звучи някак си наивно. Защо не го погледнеш отново. Сигурна съм, че можеш да пипнеш тук-там и да го направиш съвършено.

Всичко, което пиша, е под силно емоционално въздействие. И, да, определено преди 4 години бях по-наивна от сега.) Първоначално липсваше последния куплет. Предполагам, че критиката заради него. Но, така съм виждала нещата... Благодаря ти за отзива.)