Творчество- إبداع

литература и изкуство без граници- لأدبٍ وفنٍ بلا حدود
 
ИндексReklamaGalleryCalendarТърсенеРегистрирайте сеВход
Добре дошли във форум Творчество! Нека направим света още по-хубав с красотата на литературата и изкуството.

Share | 
 

 Черно

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
oblakoff



Брой мнения : 12
Age : 27
Местожителство : София
Професия/Хоби : От всичко по много
Points : 0
Registration date : 01.06.2008

ПисанеЗаглавие: Черно   Пет Юли 04 2008, 20:22

Той отново е до теб. нали?
А от мен си толкова далече
и отвън по моя воля започва да вали,
а това тъй дребно, жалко човече
в бурята ми предстояща, неизбежна,
той в нея сега ще изгори,
със светкавица или в преспа снежна,
в мъгла или в безспирните води
на пороя, отмъстителен и неправдив,
о, да. зная, че е тъй,
макар и по-жалък от най-окаяния свой мастиф,
аз знам, той е от най-лошият сой!

Право има, знам, по-голямо той от мен,
макар това да ми изглежда само привидно,
макар и само по на човешките закони якият корен,
който всеки почита днес сервилно.
Но не! Аз отново срещу тях,
да, за път пореден ще застана
и ще изпия с горчиво вино мях
в таз последна драма.
За на другите мнението ще бъда аз глух,
над хули дребни и невзрачни,
меч в на обществото гадния търбух!
Защо ли хората са толкоз дребни и прозрачни?

Нека! Нека те ме съдят!
Затворени в съзнанията си тъй дребни,
водите свои те всъщност мътят,
за себе си са по-вредни!
Робуващи на духовна нищета,
не можещи да надхвърлят умовете си ограничени,
във вътрешната си грозота
нивга любовта не ще им каже “Вие сте освободени”
Нека техния си жалък съд
видим ние отвисоко,
нека в краят на нашия си път,
как предразсъдъците разстилат се, все по-широко!
И с какво право
ще ни съдят те?
Тяхното правосъдие кораво
е потопено в на злобата море!

Недей! Не бива! - ти ми казваш,
но лъжата нежелана е, аз зная!
Зная, че всъщност ти се радваш!
И дори Него аз ще смая!
Знам, че скоро, навярно, твоята капитулация ще бъде пълна
и да, този път римувам, аз, буквално
и в усмивката твоя, аз докрай ще потъна.
А време ще дойде тези дни,
когато при другия не ще се прибереш
и душата твоя само до мен ще спи
и ще научиш тогаз, че от него аз два пъти съм по-горещ!

И думица не би посмял да каже,
защото знае, че за него тази битка би била последна,
Загубена е веч и волята ми в миг като мушица ще го смаже
и тъй за него таз война ще е последна.
И не той, не дори и Хората
на нас съдница да са,
защото само любовта
може да прекланя волята на Бога!

В моите очи той ще види
не спокойното и слънчево море,
(което аз за тебе пазя)
не бляскащи сапфири,
не това за него, ще бъдат те - очите сини!
Лед смразяващ ще са те,
смъртта му обещаващ
и нейната студена забрава предвещаващ,
и всеки ще е според делата получаващ!
Погледне ли в тях, го очаква
всяка негова костица
да бъде вледенена, мъртва и от безлунна нощ по-мрачна,
за пощада ще моли останалата от душата му частица!

И неправилно макар да знам,
че е това, което правя,
не съжалявам аз, дори и грам,
защото любовта следи оставя,
понякога по-жестоки са те дори,
от червени пръсти върху женска плът, нали?
Не се съмнявай, не греша,
макар това да е всичко, засега.

А как ще продължи?
Дали ще отпътуваме за вечността?
Не знам! Не питай: “Какво с мен направи?”
Защото освен любовта, Бог цени и смелостта
и пред неговия най-висш олтар
изкупвам всички наши грехове,
чувствам се дори тогаз, по-велик от цар
и достигам нови, а може би познати брегове.

И знам, че няма друг човек,
който любов повече да заслужава
и по-малко в този век,
от теб да получава.
Затова, ако искаш ти, сега
черви се и със сълзи радостни плачи,
знам, това не са женски номера,
аз и тогава ще те обичам, по-силно дори!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://oblakoff.blogspot.com/
 
Черно
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Творчество- إبداع :: Поезия :: Поезия- الشعر :: Любовна лирика- القصيدة الغرامية-
Идете на: