Страданието от сърцето си изтръгнах,
в очите си запалих плам,
на устните усмивка аз поставих
и мъничко любов във всяка длан.
Отърсих се от мислите си мрачни,
научих се да съм щастлива
и не сълзи,тъга и неудачи,
а радост във душата вече има.
Родих се пак,но вече зная-
в носталгия не ще потъна.
Започнах даже да мечтая
и желанията свои аз да сбъдвам.
Отгърнах страницата нова,
по други пътища поемам.
Сега съм птица аз свободна
и най-доброто от живота вземам.